САМООПРЕДЀЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; самоопределя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Книж. Определям, представям, точно установявам сам своята принадлежност (етническа, религиозна, социална, партийна и др.) или своя статут. Изхождайки от религиозния принцип, помаците в България често са се самоопределяли като „мюсюлмани“, а в отделни случаи дори като „турци“, за да подчертаят разликата си от българския християнски народ. В. Стоянов, ТНБ, 230. През време на робството българинът намира сравнително по-благоприятни условия да се обособи и самоопредели. Б. Пенев, НБВ, 4. Според Русо нашата свобода се състои в способността ни да се самоопределяме. Н. Михалева, Ф, 115. // Определям сам себе си публично за някакъв; провъзгласявам се. На лято наша Росана изкара гимназията, взе си дипломата и се самоопредели за пилчарка. Тарас, СГ, 59. Той се самоопредели за „любимец на народа“.